Поляната до мрачната гора

Тук е поляната до мрачната гора!

Още дори не бях си намерила жилищте, а вече ми се искаше да разгледам града.
Ах този светъл Сан Франциско вечно светъл, но и с малки черни дупки.
Знаех няколко кътчета от този град и реших да се поразходя из тях.
Поляната до мрачната гора, като малка майка ми ме водеше тук, след това идвах сама...а след това заминах за Ню Йорк.Какъв обрат просто.
Седнах на една пейка, гледаща към поляната обсипана с цветя и огряваща я слънчевите лъчи.
Харесвах този град!!!
Докато се любувах на гледката, до мен вече беше се появил едно момче.
Беше висок и с чаровна усмивка.
-Здравй!-каза той.
-Здравей!-отвърнах аз.
-Май не само аз съм привърженик на хубавите гледки...-допълних за секунда и се усмихнах.
-И нямам нищо против някой да ми прави компания...освен ако нямаш друга работа.-казах, с чаровна усмивка

Отново голямо търсене... и отново нищо. Писна ми! Дали някога ще си намеря човек с характер като моя!? Малко почивка би ме остроила. Пък и бях близо до мрачната гора... Лайтър, но малко разнообразие би ми се отразило добре...
Запътих се към обичайната пейка. И за пръв път там имаше човек. Илии...май баше вампир... Под формата на красиво момиче. Но не ми изглеждаше опасна. Мисля, че не би ми се наложило да я обивам... Седнах до нея и я поздравих.
********
- И нямам нищо против някой да ми прави компания... освен ако нямаш друга работа. - погледна ме и се усмихна.
- Е, имам, но бих се радвал на малко почивка. - по-точно - налагаше се.
- Ъъъм... Аз съм Харпър. - представих се и топло я погледнах.

Е, имам, но бих се радвал на малко почивка. - по-точно - налагаше се.
- Ъъъм... Аз съм Харпър. -допълни той и ме погледна топло.
Личеше, че не беше от почитателите на вампирите, но аз не бях, като останалите.Това ме отличаваше от тях.
Не казвам, че и аз не съм имала тъмни периоди, в които просто убийството те влече, но това беше преди.
-Аз съм Женевиев..за по-кратко Жени.-допълних, като го погледнах.
Беше малко измъчен, но всеки има такъв ден изпълнен с тъмнина.
-Е от кога си в Сан Фрациско?-попита го аз.
Не знаех каво тчоно да говоря с него, просто и аз имах гаден ден, все пак се връшах към миналото си.
Всичките тези спомени, в които имах семейство се връщаха.

- Аз съм Женевиев. За по-кратко Жени. - допълни и ме погледна.
- Е от кога си в Сан Фрациско? - попита.
- От... двайсет и седем години. - леко се засмях.
И слава Богу. Ако бях останал още малко при леля си... Не знам.
Щях да полудея. Цели три години престой при нея!? Кофти... Но пък
сега... Чичо ми наистина ми липсва. А след смъртта ми... Какво!?
Да ида при него и да му кажа "Здрасти чичо! Получих втори шанс и
сега съм лайтлайтър."!? На дали... Никакъв шанс да оживее след това.
Идеше ми да избухна в смях, но щях да изглеждам като напълно превъртял.
По-добре да си замълча. Но пък...чичо... Около двайсет години обикалях
града, надявайки се да не се натъкне на мен....

Днес реших да се поразходя малко.НЕ познавах никого тук.
Но когато изляох моите крака ме отведоха до някаква Поляна.
Там имаше две същества.Момиче и момче.Момчето беше създание на доброто.
А момичето беше създание на злото.Отидох при тях и ги поздравих.
-Здравейте аз съм Били.Можели да остана при вас?
Попитах ги и им се усмихнах.

Ъгххх,че скучно вкъщи.И двете ми сестри потънаха в дън земя,а на мен ми идваше да се убия от скука.В крайна сметка захвърлих поредното списание за мода,станах и се облякох.Щях да изляза и то незабавно!!!!Дълго мислих къде да отида и накрая се реших да е поляната до мрачната гора.Облякох се и излязох.
Когато пристигнах слънцето огряваше цялата поляна и беше изумително красиво.Започнах да навлизам все по-навътре в поляната докато не видях,че мрачната гора беше наблизо и спрях.

Както се разхождах и гледах поляната...
осетих ,че още някой има тук...
Огледах се и видях женска фигора, да се разхожда насам -
натам из полянката....
- Здрасти - поздравих я... Коя си ти ?-попитах я..

Стреснах се когато чух женски глас.
-Здрасти.Аз съм Катерина.
Представих се на бързо и огледах новодошлата.
-Ами ти?

Бях нова в града и реших да го разгледам.Доста вървях ,не че не можех да се предивижвам и по друг начин ,но този си ми харесваше.Караше ме да се чувствам нормална поне за малко ,въпреки ,че не бях...
По едно време стигнах до някаква поляна.Беше красива.Седна на тревата ,за да си отдъхна.

Шлеяех се в града чак до обяд и реших да отида на някое красиво мясот и се сетих за поляната до гората.Реших да си отдъхна малко от вещерските работи и да си дам малко време и за себе си.Бях забелязала,че всичките ми други братовчеди и сестри,го правят доста често и аз винаги съм прецаканата.Когаот стигнах до поляната,осъзнах колко е красива и че изпускам толкова много,опитвайки се да разешавам проблемите на семейството си.Забелязах,че не съм сама,на тревата стоеше едно момиче.Отиодх до нея и я поздравих.
-Здравей,аз съм Изабела!
Усмихнах се и подадох ръка.

» В мрачната гора