Скритата част от Подземното царство

Там са книгата на злото Гримоа и Източникът. Мястото е защитено с черна магия и никой нежелан не може да премине.

Книгата бива хвърлена във вулкан от Лео Уаят. Тъй като е неразрушима, огнената лава не й вреди. 5 години след това е намерена.

Прехвърлих се в Подземното царство. След няколко минути трябваще и гадателката да е тук. Бях подразнен от тези вещици Халиуел. Винаги си мислеха, че знаят всичко и са непобедими, но грешаха и аз щях да им го докажа.
Гадателката дойде. Лицето й изразяваше безпокойство.
- Викали сте ме.
- Да! Искам да използваш дарбата си и да ми кажеш какво следва!
Тя се концентрира и очите й побеляха след минута. Настаних се на един стол и зачаках видението да свърши...
Очите й отново възвърнаха предишният си цвят. Тя се приближи и ми разказа какво е видяла. Усмивката ми се появи и отново се прехвърлих.

Всичко стана толкова бързо, че дори в началото не разбрах къде се намирам. Бях ударила главата си. Болеше ме. Не само тя, а и цялото ми тяло. Имаше някакъв прозрачен газ, който затрудняваше дишането ми. Закашлях се, опитвайки да се изправя. Огледах се наоколо и видях Изабела до мен.
- Из! Събуди се! Добре ли си? - тя също бе паднала на камък.
Огледах се наоколо. Имаше мъгла. Разни рафтове книги и... една особено голяма книга, издигната на пиедестал. Напомняше ми за една, която бях срещала в Книгата на Сенките. Погледнах към другият ъгъл, в който повален на земята стоеше Уаят.

Паднах на земята и си разкървих коляното.Тихо изпсувах и реших да го излекувам с проекцията,но нищо не стана.Оу,май не се шегуваше..След секунди и Мелинда падна до мене на земята.Но нямах сили да я погледна,всичко ми пречерня.
-Из,добре ли си,събуди се?
Не,нямаше да припадам като някоя лигла по филмите.Успях да се изправя на лакти и ми се змаи света,но видях Мелинда да се опитва да свести Уайат..

След около 5 минути се върнаха в съзнание. Днес сигурно най-голямото движение което можеха да постигнат са две крачки утре две пълзения на третия ден две думи и към 5-6 вече нямаше да има нищо. Отидох при Изабела и я повдигнах леко до седнало положение.
- Е какво ще кажеш, сестричке? Не съм ли добър? - засмях се.
През това време Мелинда крещеше на Уаят.
- Остави го. Само си хабиш силите.
Но тя продължи и се наложи да се намеся. Не исках тримата да са на едно място. Можеше да им хрумне нещо. Въпреки че заклинанията бяха многобройни, това бяха дъщерите и синът на Чародейките. Не исках да стават гафове.
Колкото и да се опитвах по лесния начин да отдалеча малката от брат й, тя толкова повече се дърпаше. Накрая се ядосах, хванах я през кръста и въпреки крясъците й я оставих в другият край на стаята.
- Казах ти да не си хабиш силите.

- Махни си ръцете от мен! - извиках и започнах отново да се боря. Тялото обаче ме предаде. Кашлицата и изтощението завзеха контрола над него и опитите ми да се измъкна спряха. Седнах на земята и се загледах в Уаят. Той бавно започваше да се свестява.
- Уаят? - повиках го тихо. Не ми стигаха силите да го извикам като преди.
- Какво правите тук? - попита той и се надигна от земята. Как се движеше?! Ооо да. Мисля, че пренебрегнах факта, че силите им са сходни. Щом беше наред, тогава защо не се телепортираше?!

Ъггхх,ако имах сили щях да се изкрещя так,че да разкъря ушите на онова копеленце,ако имах шанс щях да го убия без да се замисля,нищо че ми беше полу-брат.Пак беше едно злобно демонично същество което не трябва да съществува.

Уайат се бе събудил и ги питаше какво правеха тук.
- Дойдоха докато ти "спеше". - отвърнах му с насмешка.
- Добре, хайде да приключваме с това! - отвърна хладнокръвно той. Дръпнах една завеса. Там имаше врата. Отворих я и му направих път. Влезнах след него и я затворих.
- Какво смяташ да правиш? - попитах го.
- Не знам все още. - отвърна той и седна на един от двата стола пред масата. Отидох до другия реших да му предложа нещо.
- Ако искаш не им казвай.
- Няма смисъл. И тъй иначе ще разберат. - подсмихна се. - Нали ти казах за добрата страна на Уайат. Тя се бори в мен и особено сега. Иска да ги освободя.
- Но ти няма да го направиш. - щом Уайат дойде тук долу се промени изцяло. Знаех, че има някаква тъмна страна у него, но дори не предполагах, че ще излезе. Беше ми казал, че ще ми помогне.
- Пусни едната. - отговори ми той.
- ... добре. Имаш ли специални претенции коя? - засмях се, а той поклати глава. - Добре тогава!
Върнах се в другата стая. Отворих портал и се прилрижих към Изабела.
- Изкара късмет, сестричке! Свободна си засега.
Тикнах я към портала и го затворих след това.

Както си стоях и стисках зъби от яд,господинчото дойде и ми каза,че съм изваидла късмет.Завъртях очи и когато най-малко очаквах той ме хвана и ме върна обратно през портала и се озовах пак на моста и от там се телепортирах в имението.

На лицето ми се появи бегла усмивка. Имаше шанс да се измъкнем от тук. Не знам какво бе станало зад онази завеса, но Уаят бе успял да ни помогне. Скоро нашите щяха да намерят някакво решение и да ни измъкнат от тук.
Не можех да свържа обзелото ме вълнение и развеселено прошепнах.
- Скоро ще ни намерят и ще се махнем от тук. А ти - засмях се. - Ти ще си на два метра под земята.
- Помисли си пак. - отвърна познат за мен глас и отворих очи. Беше... Уаят?!

Уайат ме изумяваше още откакто дойде тук долу. Силите му действаха, което ме убеждаваше, че вече е като мен. Щеше да стане много добър демон. И все пак...
- Права е. Щом пуснахме сестра ми, тя най-вероятно вече ще е предупредила другите и ще дойдат след няколко часа.
Уайат ми обърна внимание.
- Какво ще правим тогава?
- Направи силов щит около мястото. Не искаме добрите да преминат, нали?! - настаних се на един от столовете.
- Ще ми отнеме време. Предлагам да отведеш момичето някъде за малко.
Погледнах към Мелинда, която едвам дишаше.
- Добре... предполагам, че е добра идея засега.
Отидох до нея и ни прехвърлих.

П.П.: Ето тук се прехвърляме - https://the-charmed-ones.bulgarianforum.net/forum-f18/topic-t50.htm :D
П.П.1: Изабела, ако искаш може да ни локализираш и да дойдеш при нас ;)

» Покрайнините на Подземното царство