Имението на Халиуел!

Из се появи от някъде.
-Няма пък тихо.Я си вижте лицата!!Като,че ли не сте спали цяла нощ.
Смъмрих ги аз.
-Ами разходих се малко...

-Аха..Ами какво да ти кажа,не сме точно спящите красавици.Ами като за начало миналата нощ щом си легнах не можах да заспя и към 1:00 през ноща отидох да търся Мелинда,после дойде нашия "Мил" полу-брат и ни запрати в някакво място което убиваше доброто ако ме разбираш,навсичкото отгоре Уаят,вместо да отслабне стана зъл и ме изрита от там.Прибрах се и локализирах Мелинда,добре че Деймън я беше извел от там и успяхме да му се измъкнем.В следващия момент се появява нашия Уаят,който си е добър и сега Мелинда иска да му премахнем силите и да ги прехвърлим на мен..ъ-ъъъ.
Поклатих глава изморено.

-Леле.Това екшън ли е?
Засмях се,но Из ми хвърли убийствен поглед.
-Все тая...
Измърморих си под носа и тръгнах към кухнята да си направя кафе.

П.П.КАФЕ?!Ааа не...мъжа ми е виновен...та аз дори не обичам кафе!!Е обичам,ама не да се наливам постоянно...и защо пиша това? ;д

Погледнах към Мел.
-Хей виж умирам си за няколко часа сън,тъй че защо не направиш заклинанието заедно с Кат.А мен ме зове сънят.Ако има нещо спешно ме събудете.
Тръгнах си към стаята и веднага щом видях леглото си представих,че вече съм с нощницата и легнах.Нямаше и минута и вече спях като...спящата красавица.

-Браво бе...как ме набута.
Измърморих недоволно аз.
-Айде да видим.За какво заклинание става въпрос?
Обърнах се към Мел.
-Не ме гледай така да не мислиш,че слушах Изабела докато говореше?!

- Не се притеснявай, Кат. Ще се оправя и сама. - намигнах й и започнах да търся съставките. Не беше трудно. Само трябваше да ги събера и готово. През това време Уаят се бе промъкнал в стаята без да го усетя.
- Какво правиш?
- Уплаши ме. - казах аз, като отскочих назад. - Просто поредната отвара.
- Имаш ли нужда от помощ? - не спираше с въпросите.
- Не. Отивай при Изабела. Мисля, че те викаше за нещо. Аз ще дойда след малко като свърша.
Идеално! Сипах бързо отварата в малко стъклено шишенце и тръгнах нагоре. Уаят тъкмо беше пред вратата.
- Какво има? - се чу съненият глас на Изабела като отвори вратата. Погледна към отварата и се опита да каже нещо, но не й предоставих този шанс. Пуснах я към Уаят и се отдръпнах. Той сякаш се задави и бял сноп светлина полетя. Обиколи ни нас с Изабела и после полетя към отворения прозорец.
- Опа! Не натам! Обърка посоката! - виках след силите му, които незнайно защо излезнаха през прозореца някъде в далечината.

Както си спях сладко изведнъж чух гласа на Уаят,който чукаше на вратата ми.Ударих юмрък във възглавницата и станах.Обаче преди това си представих,че съм с дрехи.Отворих вратата и погледнах към Уаят и..Мелинда с отварата в ръка.
Тъкмо си отворих устата да противоречя и тя взе,че я изля върху Уаят,от него излезна нещо като малка светлина и излезна през прозореца.
- Опа! Не натам! Обърка посоката! - изика Мелинда.
Свих устни и се почесах по ръката когато Уаят ме погледна с поглед "Какво по дяволите?" и после насочи същия този поглед към Мелинда,а тя го погледна виновно.
-СУПЕР!!!НАПРАВО ПРЕКРАСНО!-избухнах и започнах да мятам ръце наляво надясно,не стигамо че бях сънена и бясна и...лампата гръмна!Всички я погледнахме,а аз зяпнах.Щях да попитам дали Уаят не го направи,но както всички видяхме,силата му излетя през прозореца.Оставаше..
-Това аз ли го направих?-погледнах към ръцете си и после Уаят,Мелинда и Катерина.

Седях със зяпнала уста през повечето време.Всичко стана толкова бързо.
-Уоу...
Седнах най-удобно на едно канапе.Бях изключителен непукист.
-Направо сте страхотни!За Нобелова награда.

-Направо сте страхотни!За Нобелова награда.
Обърнах се към Кат и се усмихнах преислено и кимнах съвсем леко.
-Някой ще ми обясни ли за бога защо Мели изля върху мен отварата и силата ми "буквално" излетя през прозореца.
Кза ядосан Уаят и не след малко Мелинда се включи към него и започнаха даси крещят за това кой е крив и кой е прав..
-Може ли за малко,имаме и по важни неща от вашите караници.-казха но никой не ме чу.Повторих още един два,три пъти и накрая не издържах,беше голякм цирк а главата ми щеше да се пръсне и накрая се разкрещях.
-О,Я МЛЪКВАЙТЕ!!!!СИЛИТЕ НА УАЯТ ГИ НЯМА А ВИЕ СЕ КАРАТЕ КАТО БЕБЕТА!
ПРЕДСТАВЕТЕ СИ КАКВО ЩЕ СТАНЕ АКО ПОПАДНАТ В ГРЕШНИТЕ РЪЦЕ,А?
Те не помръдваха,Уоу помислих си в първия момент,наистина успях да ги накарам да млъкнат.Ама те наиситна не помръдваха.Доближих се до Уаят и Мелинда и се опитах да ги накарам да отреагират,но нищо повторих процеса и с Кат,но нищо.О,боже май ги замразих.и О,боже май получавах нова сила.Опитах се да ги размразя,но нищо нестана.Започнах да ходя напред назад неспокойно.Издишах няколко пъти и се успокоих.Слава богу проработи.

Много забавно.Сега взе,че и ни замрази.Пф..ама много забавно.Защо ми трябваше да се прибирам да ме пита човек...
Айде бе сестра ми не можеш ли да се справиш с една тъпа дарба?!Вечно ли замръзнала ще си остана?

Концентрирах се наистина много и се успокоих напълно.Отворих очи и видях,че ги бях размразила.Кат стана и ме изгледа на криво.Леле цялата беше червена,но не червена,като почервеняла,а около самото и тяло греше в ярко червено.
Погледнах ги всичките.
-Вижте съжалявам,но хич не е лесно да свикнеш и да можеш да управляваш дарба,която имаш от..хъмм..ами предполагам петнайсет минути.Но това по късно сега,трябва да локализираме силата на Уаят.Предполагам вече е намерила някой човек.Само трябва да го локализираме.И моля ви не се карайте пред мен не искам пак да се случи нещо подобно не и докато не се науча да я контролирам.Хайде.
Отидох до стаята на тавана и взех кристал и карта.
-Уаят мисля,че ще ми трябваш за да я локализирам все пак сте свързани по някакъв си начин.

Уаят ме изгледа на кръв, а аз му го върнах най-спокойно. Вече бяхме спрели да се караме, въпреки, че бях на тръни и исках отново да започна враждата. Чувството беше странно.
"- Беше права. Направи каквото трябваше..." гласът не преставаше. Чак главата ме заболя вече.
- Да не се пробуди съвестта ти? - попита заядливо той, виждайки, че стискам зъби.
- Много смешно! Хайде да приключваме по-бързо с това!
Той въздъхна и отиде до картата. Взе кристала и се замисли.
- Интересно ми е защо вие с Изабела и Катерина не взехте силата...
- И аз това се чудех... - допълних и седнах до него. - Няма ли нещо като предел? - Уаят ме погледна объркано. - Ами ние имаме сили. Може да нямаме повече съвместимост.
Не можех да го обясня както трябва.
- Може би. - зачуди се той.
Или пък силите му бяха твърде големи за нас. Това бе второто ми предложение.
- Хайде, пробвай! - казах, като му побутнах картата.

От първия път не стана,затова предложих да пробвваме с кръвта на Уаят и чак тогава стана.Кристала посочи едно кафене в центъра,където често ходихме.Изпраивхме се и казах.
-Хайде навличайте якетата и да вървим,но нямаме време за якета.-Казах и си представих как вече са облечени с якетата си и аз с мойто.Уаят иМелинда се орб-наха,а аз и Кат се биймнахме,

П.П.-пишете направо в кафенето.

Както си вървях с тях стигнахме до имението и тогава влезнахме в една от стаите ...бях зачудена ...какво ли ?Ще правим ..... се питах... и ги изгледах подозрително все пак са вещици .....
Добре момичета какво да правя ?-казах като се опитвах да се усмихна...

Телепортнахме се право в имението.Кат реши да остане в кафето,не и се занимавало.Е и на мен не м исе занимаваше,но бях с титла "Отговорна" в семейството,така че..
Качихме се на тавана и Аня се огледа зачудена.Супер откога водехме зли същества напраов в дома си,че и на тавана където беше Книгата на сенките,не че можеха да я докоснат,все пак книгата беше с защитена с добра магия и никое зло същество не можеше да я докосне.
-Добре момичета какво да правя? - попита Аня и се усмихна.
-Ами като за начало хвани Уаят за двете ръце и повтаряйте след мен.Извадих една химикалка и листче и бързо надрасках някакви рими.Аня и Уаят ги повториха няколко пъти и видяхме как Аня се закашля леко и от нея излезна бял сноп светлина,която беше силата и влезна обратно в Уаят.
-Е как се чувстваш?-попитах го и той се обърна към Мелинда.-Бесен!!!
Мел се телепортира някъде и секунда по-късно и Уаят.Явно щяха да си разрешават проблемите...кхмм..семейните проблеми.
Обърнах се към Аня.
-Добре,сега е време да изпълним и нашата част от уговорката.Искаш чувства така ли?-погледнах я за миг докаот вадех свещи и няколко земни кристала.Сложих ги на земята и я погледнах.
-Добре сега,искам да изчистиш тялото и умът си от всичките негативни мисли и емоций.Просто е.Затвори очи,отпусни се и си представяй при всяко вдишване сноп от бяла светлина и при всяко издишване ураган от мрак.Така поглъщаш позитивна енергия и се освобождаваш от негативната.Ще почустваш сама когато си напълно пречистена.

Следкато се отпуснах я погледнах ...
- Готово -казах с усмивка...
-Какво ,да правим ?-попитах я....
зачаках отговора и...

-Сега след като вече си се пречистила,може да започнем.Усмихнах се и взех книгата прелистих я набързо и записах заклинанието което измислихме за да върнем силата обратно и взех едно листче и пак написах няколко рими за Аня.Готово сега ми трябва малко от кръвта ти за да стане.Материализирах едно ножче и и го подадох не след малко от ръката и потече малко кръв във купичката заедно с другите кристали и билки които сложих.И започнах да призовавам силите надоброто и светлината да и дадат това което няма.Когато казха и последната дума порязах и моята ръка.Щом кръвта потече при всички останали работи започна да кипи и един облак от светлина и енергия се разпростря покрай Аня и след това изчезна.
Станах от турската стойка в която бяхме и я погледнах.
-Ее чувстваш ли се по-различно?

Погледнах я ... - само се усмихнах...
- Да чуствам се замаяна-казах и се подпрях ...
Загледах се и осъзнах ,че къщата е една от най-красивите които съм виждала ...
- Добре сега ,ще ми кажеш ли какво да правя ... с тази трансвурмация ?-запитах я като я загледах...или сега съм просто човек..

-Всичко ще бъде същото,единственото нещо е че вече имаш чувства.Това е...
Усмихнах се и се огледах.
-Ами това е сега вече си свободна да си вървиш!
Не исках да бъда груба,но исках малко почивка от всичките тези свръхестествени работи.

- Така е и аз самата ,щях да го кажа...
-казах като ставах и си оправях роклята ..
Само да те питам може ли да изпозлвам банята...зада си оправя косата ,грима и т.н.-усмихна се мило в очакване на нейният отговор ...

Телепортирах се до къщата на семейството ми и се озовах в кухнята.
- Ъгх.. - измърморих и оправих туниката си. - Ехоо? - казахи започнах да вървя търсейки сестрите ми или .. не знам. - Изиии,Каттт.. - извиках.
- Има ли някойй? - продължавах да викам не чувайки отговори.

Изпратих Аня до входната врата и тя си тръгна.Не след малко чух някакви викове,май идваха от кухнята.Ухилих се и се затичах на там.Видях сестра си,която току що се беше върнала от екскурзията и я прегърнах.
-Хей,Емили ти се прибра!
Усмихнах се.

Под само "Хей,Емили" разбрах, че тя наистина не помни.
- Хей.. - казах сковано.
Пуснах куфара си на земята.
- Как си?

Държеше се странно и сковано.
-Хей..-каза тя вяло.-Как си?
-Хмм,бива,въпроса е ти как си,какво е станало?

-Хмм,бива,въпроса е ти как си,какво е станало? - попита Изи.
- Нищо..супер..съм..супер съм. - кимнах.
Собствената ми сестра да забрави ..
- Ще си занеса куфара в стаята ми.. - казах.

» Имението на Теса
» Семейство Халиуел
» Записване за магическото училище!!!!
» Къщата на Изабела Халиуел
» P3 (Клуба на Пайпър Халиуел)