Имението на Халиуел!

-Виж Мел ние с Кат решихме да не казваме на мама за белтазор,но не можем да крием от тях повече.Звънни на всички да се съберем тук и да решим какво ще правим.През това време,аз отивам да се изкъпя и да се облека в нещо по-прилично.-погледнах оскъдната черна рокличка в която ме беше облякъл онзи демон!За какво ме мислеше,че ще бъда частна к**ва на Деймън!!??Станах и се запътих към Банята.

- Добре. - бегла усмивка се появи на лицето ми.
Разгледах контактите в телефона си и първо реших да звънна на Крис. Разговорът ми с него беше продължителен. Обясних му всичко от началото до края... правех го, за да се подготвя за следващото обаждане. В момента бях на принципа колкото по-късно - толкова по-добре! Той каза, че ще дойде след 5 минути, защото сега бил в Малибу. Поне някой си живееше живота! След него звъннах на близначките Мичъл и Хенри. Те казаха, че са в клуба при майка ми и Лео, така че ще ги извикат. Намерих Пейдж и Фийби на третото обаждане. Били са в магическото училище, но казаха, че ще дойдат веднага. Остана... Уаят! Набрах телефонният номер и зачаках.
- Ало. - още щом чух гласът му, сърцето ми се сви.
- Аз...
- Какво има Мелинда? Нещо случило ли се е? - звучеше леко притеснен.
- Не, тоест да. - минута пауза. - Трябва да дойдеш в къщата. Имаме малко семейно събиране.
- Не ми казваш нещо.
- Виж, не мога да говоря повече, Просто ела! - затворих телефонът и го оставих в ъгъла на масата. До минута всички щяха да са тук.

Отидох в банята и си взех един бърз душ,без косата.След това влезнах в стаята си и си облякох едно светло розово потниче и отгоре цикламена блуза,която беше прозрачна и намачкана.Сложих си и едни тъмни къси дънки,скъсани модерно.Сресах си косата и си сложих грим.Бях много бърза,само 10 минути.Слезнах долу и вече всички се бяха събрали и обсъждаха нещо.Усетих едно не приятно чувство и некомфорт смесени с нервност и погледнах мама.

Ние не бяхме просто голямо семейство, а огромно! Сега усещах някаква надежда у себе си. Беше едно малко чувство на увереност, че има и най-малкият шанс да победим. Усмихнах се и тръгнах напред когато изведнъж Уаят не се телепортира точно пред мен и не ми попречи пътя. Огледа се наоколо и след това ме погледна обвинително.
- Не обичам да премълчават неща от мен, нали знаеш сестричке? - беше събрал цялата си строгост.
- Остави момичето на мира! - обади се Крис уж на шега. Хвана ме през кръста и тръгнахме към другите. - Длъжница си ми, че ти спасих задника да знаеш!
Засмях се облекчено и се загледах в Изабела и Катерина. Те трябваше да са хората, които да... кажат какво става и защо сме се събрали тук.

-Божее,защо винаги аз трябва да ви съобщавам проблема..Но добре,така да бъде.Погледнах Кат,а след това Мел и те ми кимнаха укоражително.Това ми даде сили и започнах макар и малко нервно.
-Ще започна от самото начало!След като ни изпратихте в гората с Катерина,видяхме Барбас,колкото и странно и невъзможно да ви звучи,но се телепортирахме тук и Мелинда ни каза,че е видяла..Белтазор.-не се сдържах и погледнах към мама и забелязах как леко промени изражението си.-Да,мислихме че той е мъртъв,но явно не е така.След това аз и Кат бяхме обладани от два демона които ни закараха право при амии..-стиснах зъби.-Синът на източникът,който е наш полу-брат и той,той е могъщ толкова колкото Уайат.Извадихме голям късмет,че просто ни пусна да си утидем.
Замълчах и погледнах настрани,за да избегна погледите им.

Огледах се наоколо и видях изумените лица на хората около мен. На някои от тях им се наложи да седнат. Майка ми и Пейдж отидоха до леля Фийби и я придържаха да не падне. Кууп го нямаше. Явно беше зает.
- Какво ще правим Крис? - обърнах се към брат си. Той сякаш не знаеше какво да ми каже. Разбирах го. Бях му казала всичко по телефона и все пак имаше пълното право да се шокира отново и отново. - Всичко ще се оправи, нали? Няма какво по-лошо да стане!
Знаех, че това не действа много успокоително в момент като този, но трябваше да кажа нещо. Погледът ми се отклони към Уаят. Той гледаше безмълвно в пространството. Когато погледите ни се срещнаха той тихо каза "Трябваше да ми кажеш по-рано!" и се телепортира от тук.
Въздъхнах и отидох при Изабела.
- Как си?

-Зле!-казха иронично и се облегнах на стената на до стълбите.Какво правех стоях тук и го раздавах на самосъжаление,вместо да съм до майка си.В такива моменти наистина незнаех какво трябваше да направя за да накарам някой да се почивства по добре,след като си представях че съм на неговото място и нищо не може да ми оправи настроението а тези които се опитваха да ми помогнат само си хабяха силите.Въздъхнах тежко и погледнах Мелинда.
-Не очаквам да ми кажеш,че всичко е в дъгички и цветенца!

Направих бегъл опит да се засмея.
- Всичко ще се оправи! Винаги се е оправяло с какво е по-различно сега? - не знам дали се опитвах да убедя нея или себе си...
Леля Фийби още изглеждаше шокирана от новината. Наложи й се да седне. Пейдж й бе донесла чаша с вода и сега с майка ми я успокояваха. Близначките и Хенри говореха за нещо с Крис. Уаят отдавна се бе телепортирал. Притеснявах се да не направи някоя глупост... той беше разумен човек и знаеше, че ще е по-добре да нападнем когато сме всички заедно. Надявах се да е така.

Вече не издържах,не можех да се държа така!Казах на Мелинда,че ще дойда след малко и се запътих към Кат,леко я побутнах и отидохме при мама.Прегърнахме я и се опитахме да я успокоим.И на мен нямаше да ми е лесно ако науча,че Коул е жив и също синът ни,който се готви да ни унищожи.

На Фийби едва ли и беше лесно. Какво ли ще е да осъзнаеш че собственият ти син иска да те погуби?! Не исках дори да си го представям. Дано всичко отминеше по... бързо.
Отидох до Крис.
- Аз мисля малко да се поразходя. - трябваше ми чист въздух на който да мога да помисля.
- Искаш ли да дойда с теб?
- Не. - поклатих глава. Взех чантата си и тръгнах нанякъде.

Сигурно минаха часове защото се чувствах много изморена.Малко по-малко всички се разотидоха.Мама искаше да се приберем с нея в апартамента на центъра,но аз и казах,че ще дойда по-късно.Отидох в кухнята и си направих кафе.Погледнах часовника беше почти полунощ а Мелинда все още я нямаше.Качих се на тавана и взех кристала и картата и я локализирах.Сложих си якето и се телепортирах.

-------
П.П.-пиши някъде и идвам ;)

Прехвърлих се направо в къщата и се извиках.
-Ставайте всичкиии!!!
Изкрещях и тръгнах да ги будя по-стаите.В която и стая да влезнех ме гледаха все едно съм полудяла,но когаот видяха колко сериозна бях,много набързо станаха.Скоро се събрахме в хола.
-Ще ви кажа направо!Не можах да заспя и отидох при Мелинда,когато се появи Деймън и ни изпрати в нещо каот пещера което ни неутрализираше.Там беше и Уаят и Деймън дойде и ме върна обратно !
Трябва да им помогнем!!!

Веднага след,като взех Мелинда от езерото се телепортирахме на тавана.Надявах се да не са забелязали,че ме нямаше толкова много време.За щастие той беше празен а от долу се чуваха гласове.Издишах тежко,това с Деймън си беше на косъм.
-И така,сега мисля,че трябва да кажеш на майка си,че Уаят е станал зъл,отново..
погледнах настрани.
-Чакай,как така отново?!-попита меи зумена Мелинда и аз и ракзазах накратко това което бях чувала.
-Спокойно сигурна съм,че ще и го кажеш както трябва!-казах когато вече излизахме от тавана и затворих врата след себе си.Мелинда,вече беше на стълбите.
-Чакай малко-оо-оооуууъоууу!!-казах,тоно когато се блъснах не в кой,ами в самия Уаят.
Но когато го погледнах в очите,не виждах нито студен зъл и отдалечен поглед,а този на братовчед си!
-Аз съм Изабела!Не знам как стана,но когаот се махнах от мясотто на което ни бяха хванали пак се върнах във нормалното си положение...
Докато аз зяпнах и се опитха да си го обясня,Мелинда веднага се хвърли на брат си и го прегърна силно.

.

- Уаят! - извиках и се хвърлих към него. След малко обаче се усетих и бързо се дръпнах. - Кой си ти и защо си играеш с нас?!
В огледалото зад него видях, че съм придобила съвсем сериозно изражение. Учудих се дори.
- Аз съм, разбира се! - отвърна той и се приближи.
- Аз пък съм червената шапчица. Трябва да го докажеш. Да не мислиш, че ще ти повярваме ей така?!
Той си пое дъх и ми отвърна:
- Ако бях онзи Уаят мислите ли изобщо, че щяхте още да сте живи?
С Изабела се спогледахме.
- Това не доказва абсолютно нищо!!

Не мисля,че беше злия Уаят,определно имаше право за това,че ако беше зъл досега нямаше да сме живи.Спогледах се с Мелинда.
- Това не доказва абсолютно нищо!!-каза тя,а той завъртя очи.
-Просто викни майка си и баща си!-кимнах към Мел.Сигурна бях,е щяха да познаят дали синът им е станал зъл или си е добър,тъй като го бяха виждали.

И какво ще им кажа? Не стига, че синът на Източникът се е върнал, но и синът ви стана зъл! Сигурно щяха да се побъркат от притеснение както обикновено. Затова щях да извикам... Крис! Да, точно така.
- Да не си мръднал от тук! - казах на Уаят и отидох да взема телефона си в другата стая. Звъннах на Крис. Той каза, че ще е тук след няколко минути.
- Защо не можете да ми повярвате?! - Уаят още се опитваше да докаже невинността си в цялата работа, но ние много добре знаехме, че не е така.
- Тогава защо използваше дарбите си отдолу?! Защо си се разхождаше най-спокойно? Нали знаеш, че само злото може да го прави?!
Уаят отново завъртя очи, сякаш се е изморил от убеждаването.
- Добре, правете каквото искате! Като дойде Крис ще застане на моя страна.
Крис се прехвърли при нас и тръгна бавно към Уаят. Първо се завъртя два пъти около него, а след това започна да му задава въпроси. Уаят отговори на всички.
- Не е зъл. - заключи накрая Крис.
- Как...? - не можех да проумея. - Тогава защо...
Бях напът да кажа нещо, но се спрях. Чувствах се някак си странно. Сякаш чувах вътрешният си глас.
"- Той е виновен и ти го знаеш. Опълчи му се. Той е зъл!"
Отърсих се от усещането и започнах да викам по Уаят. Той се беше стреснал и ме гледаше някак си странно.
Тогава усетих, че и Изабела се включи към викането. Какво ни ставаше?!

След като констатирахме,че Уаят си е нашия Уайят,каот от нищото Мел взе да му крещи.В първия миг си помислих,че е просто ядосана и от пубертета.
-Чакай,чакй Мелинда успокой се!!!-намесих се и им хвърлих по един поглед,а след това казах.
-Да наистина си виновен как можа да се съюзиш с Деймън и да ме изриташ така,знаеш ли че той можеше да убие Мелинда!?!-Хвърлих му леден поглед,но след това се усмихнах и всичке ме погледнаха все едно бях луда.
-Какво ме гледате все едно съм извънземно ,бе хора?-засмях се.
-Ама ти..ти..-не можа да довърши Мел.Погледнах я с почуда не знаех какво толкова бях направила освен,че всички ме гледаха странно.Помня само,че спрях Мелинда да крещи и се усмихнах на Уаят.Ухилих се.
-Хайде изплюйте камъчето,защо ме гледате така?

Мисля, че не бях единствената, на която емоциите й бяха дошли в повече.
- Ами... не знам. Предполагам всичко е наред.- отвърнах тихо и онзи глас пак се появи:
"- Не е наред, Мелинда и ти го знаеш. Докога ще продължаваш да търпиш. Бъди разумна.. знаеш какво трябва да направиш."
Нашепваше ми да взема силите на Уаят с някакво заклинание. В този момент наистина мислех, че това най-правилното нещо.
- Изабела, идваш ли? - подканих я и тръгнах нагоре по стълбите към тавана.

Погледнах Мелинда,малко недоумяващо,но тръгнах след нея.
След като затвори вратата на тавана я погледнах и казах:
-Какво има Мели?
Държеше се странно,но не знам всякаш преди малко аз бях странната
,но не помнех да съм напраивла нещо кой знае какво.

- Нищо. Всичко е наред! - отвърнах й.
Гласът в главата ми обаче противоречеше и ме подтикваше да направя това.
"- Още не е наред. Нищо не е наред. Уаят е опасен. Премахни силите му!" Наистина смятах, че е прав. Силата беше по-голяма от колкото можеше да поеме. След няколко минути намерих някаква отвара за премахване на силите. Трябваше обаче да се прехвърлят в някой друг.
- Ще ми помогнеш ли? - показах й страницата от книгата. Щях да прехвърля силите у нея.

Когато видях стрнаицата от книгата,я погледнах притеснено.
-Мел сигурна ли си?Уаят е едно от най-големите ни 'оръжия" срещу злото,а и на кой ще прехвърлим силите?
Тя ме погледна,а аз зяпнах.
-Да не би да искаш да ги прехвърлим на мен?!Не мисля,че ще мога да се справя с всичката му сила,ще се побъркам!Това не е за мен.-поклатих глава.

--------------------------
П.П.-може ли да ми кажеш как си правиш цвета на текста такъв?

- Как да не е за теб?! Ако ти не си достатъчно способна да ги овладееш, то тогава кой! Проекцията е толкова трудна сила, но ти се справи! А и те са само 2-3.
Тя ме погледна невярващо.
- Добре де,... може би 5-6, но едва ли са толкова трудни. - виждах, че още е несигурна. - Имам ти голямо доверие, братовчедки! Знам, че можеш да се справиш повече от добре.
Тръгнахме към кухнята и започнахме да правим отварата, докато Уаят и Крис стояха в хола, съвсем не информирани и неподготвени за предстоящото. Хайде, Уаят! Предскажи го сега, ако можеш!

--------------------------
П.П. Нали когато оцветяваш текст ти се появява един код: [color=red] на мястото на "red" аз поставям "pink" и така. Има и други цветове. Ако искаш ще ти ги пратя по ЛС

-Да справям се с проекцията и другите сили(от купидонската страна и вещерските),но те са ми по-рождение.Не мисля,че това е правилно...Имам друга идея..-мислех си да разделим силата на Уаят между Чародейките,те можеха да се справят перфектно.
-Мел,ние сме още млади и неопитни,но майките ни не са..
Хвърлих и един поглед.

Влязох в имението с гръм и трясък.
-Ехоо има ли някой?
Извиках докато закачвах якето си на закачалката до вратата.
-Из?Мел?
Започнах да обикалям из стаите търсейки ги.

Докато чаках Мел,да ми отговори се чу голям шум.Погледнах към Мелинда и се засмях.
-Това ако не е сестра ми..
Кат започна да вика в опит да ни открие.Излезнахме от тавана и се показах от стълбите.
-Хей хей Кат по-тихо знам,че почти всички отидоха на работа и така нататък,но..Междудругото къде беше?
Усмихнах се,макар че бях изтощена не бях спала от 2 дена и само едно кфем е държеше на крака.

» Имението на Теса
» Семейство Халиуел
» Записване за магическото училище!!!!
» Къщата на Изабела Халиуел
» P3 (Клуба на Пайпър Халиуел)