Имението на Халиуел!

Това е огромната къща на семейство Халиуел,тук вещеци са се раждали и били отглеждани с векове.На таванът се намира и книгата на сенките.Тук живеят всички Халиуел,разбира се повечето живеят в отделни къщи,но винаги се събират в тази.

Таванът: (тук се намира Книгата на Сенките,и всички др. вещерски работи.)

Имението на Халиуел! 2703579t

Слънчевата стая:

Имението на Халиуел! 2703592u

Холът:

Стаята за хранене:

Имението на Халиуел! 2703624V

Кухнята:

Банята:

Прибрах се по-възможно най-бързия начин в имението.
-Изабела!!!!
Извиках ядосано още от вратата."Само да не е казала на мама,само да не е казала на мама..."повтарях си докато я търсех из стаите.Най-сетне я намерих.
-Ако кажеш на мама аз пък ще й кажа какво прави миналата година с момчето на съседите!!!
Заплаших я аз.

-Хаха,добре айде от мен да мине няма да кажа просто те дразня!
замсях се.
-Хайде да видим какво ще си облечеш,за да ходиш на купона му трябва да е някое парче!

-Остави това на мен.
Усмихнах й се фалшиво.
-Ти търси по книгите.
Казах аз и излязох от стаята като тръгнах към другата стая която беше моя и започнах да си търся подходящи дрехи.

Завъртях очи и направих знака "голяма-работа загубенячко".В този момент мама се прибра.Опа,че и ме видя.Бявно свалих ръкатаси примирявайки се с издънката си исео бърнах ухилена.
-Ааа здрасти мамо какво правиш?
Тя ме погледна малко странно.
-Къде е Катерина,сдобрихте ли се?
Не!
-Дааа,разбира се!Ъмм..ами тя е в банята!

Чух,че мама се прибира и бързо прибрах всички дрехи и отидох при нея.
-Здрасти мамо!
Усмихнах се и я прегърнах.

Изведнъж като от никаде Кат слезна по стълбите.Обърнах се бавно и я изгледах тъпо.Съвсем се оплетохме.
-Хей Кат нямаше ли да се къпиш ?!
Казах с усмихната.

-Не.
Извъртях очи.
-Не съм ти казвала,че ще се къпя!!!!
Погледнах я тъпо.

Погледна ме тъпо.Охх ще ми докара инсулт някой ден.
-О,ами тогава съм се объркала,защото каза че си много мръсна и не понасяш да си мръсна и ...
Мама ни гледаше съсредоточено.
-Не сте се сдобрили нали?-попита тя.
"Пшш,Дъъъъ!!!" помислих си.

-Естествено,че не!!!
Извиках веднага.
-Нали не мислиш,че мога да бъда сдобрена с това тука...
Посочих сестра си.
-...повече от...една секунда?!

Посочи ме сестра си.
-...повече от...една секунда?!
-Охх престани вече с това държание ! Търпя те от 7 клас така!!!
Извиках ядосана!

-Малко е!!!
Изкрещях срещу нея.
-Не те понасям!!!Брр...
Завъртях се и тръгнах да излизам от стаята.

-Въпроса е кой понасяш!
Извиках след нея.
-Уффф !!!Защо е такава!?
Всякаш зададох въпросан а себе си.

-Всички без теб!
Обърнах се към нея.
-И такава съм защото така искам!!!Някакъв проблем?!
Отидох до нея и я погледнах ядосано.

Отиде до мен и ме погледна ядосано.
-Разбрира се,че има проблем!Ако се държиш малко по-човешки ще сме си Супер,но нее трябва да си "Ледената принцеса" !
Огледах се,мама я нямаше.

-Ха-ха!!!!По-човешки!!Я моля ти се!!
И аз видях,че мама я няма.
-Ето видя ли какво направи!!!!!!Изгони мама!!
Изкрещях й и започнах да я търся.Намерих я в стаята си да плаче.
-Мамо?
Влязох и я погледнах притеснено.
-Затвори вратата Катерина.
Каза ми тя.
-Съжалявам.Не трябваше да чуваш и виждаш това.
Отидох до нея и я прегърнах.

-Ето видя ли какво направи!!!!!!Изгони мама!!
Изкрещя ми Катерина.
-Само аз ли?!-казах тихо и я последвах.
Отворих врата и влезнах.
-Виж мамо,аз съжалявам!
Обърнах се към Кат.
-Виж наистина съжалявам за всичко!Предлагам примирие и вдвата лагера?
Усмихнах се.

Кимнах,но добавих наум "Само за пред мама.Стига й стреса за днес."
-Добре.
Пуснах мама от прегръдката ми и на сила прегърнах Изабела.

Кат ме прегърна,но можех да усетя,че беше за пред мама.Ох защо не можеше да се разбираме,наистина.Аз можех и тя можеше,но въпросът беше дали искаше.Одръпнах се и се обърнах към мама.
-Хайде усмихни се с Катя се сдобрихме!

-Да.
И аз се усмихнах на мама.
-Ще се постараем да не се караме повече.
Кимнах.

Катерина ми кимна.
-Днес не можахме да вземем билките,защото един демон се опита да ни нападне,но ние му избягахме.Проблемът е,че не сме го виждали досега.Мисля,че трябва да потърсим в книгата на сенките.

-Така е.Ще ти помогна да се поровим в книгата.Все пак трябва да има нещо.
Усмихнах се.Мама вече не плачеше,а се усмихваше.
-Хайде сестра ми.
Засмях се.
-Да отиваме на тавана.

-Това прозвуча много мръснишко.
Засмяхме се.Качихме се на тавана и отворихме книгата на сенките и започнахме да прелистваме страниците.Когато го открихме изражението ми замръзна.
-О-о.Това е бил Демонът на Страхът!
Мама ни беше разказвала за него и как много пъти с леля Пейдж,Пайпър и починалата си леля Прю която не познавахме,са го побеждавали и той пак се връща.

-Мамка му!
Неволно изпсувах.
-Това е...ужасно.Дори и да успеем да го победим...той пак ще се върне.
Поклатих глава.

Поклатих глава.
-Ще си призная ,но ме е страх от него!Разбираш ли той използва най-големите ни страхове срещу нас!Май трябва да..Неможем само двете трябва да съберем Уайат,Крис,Мелинда и другите.Няма да въвличаме мама и лелите ни в това,можем и сами да го победим!

» Имението на Теса
» Семейство Халиуел
» Записване за магическото училище!!!!
» Къщата на Изабела Халиуел
» P3 (Клуба на Пайпър Халиуел)